Закон за пътищата

Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г., изм. и доп., бр. 88 от 27.10.2000 г., в сила от 27.10.2000 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г.
кн. 4/2000 г., стр. 192; кн. 11/2000 г., стр. 138
т. 9, р. 4, № 450

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата в Република България.
(2) Този закон не се прилага за:
1. улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански пътища;
2. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;
3. горските пътища;
4. частните пътища, неотворени за обществено ползване.
Чл. 2. (1) Пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари.
(2) Пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.
Чл. 3. (1) Пътищата са републикански и местни.
(2) Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.
(3) Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
(4) Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.
(5) Класификацията на републиканските пътища се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(6) Промяната на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласие на общинските съвети на съответните общини.
Чл. 4. (1) Участъците от републиканските пътища в границите на населените места и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях се осъществява с предимство.
(2) Трасетата на републиканските пътища по уличната мрежа на населените места и селищните образувания се определят с общия градоустройствен план.
Чл. 5. (1) Пътищата имат следните основни елементи:
1. обхват;
2. пътни съоръжения;
3. пътни принадлежности.
(2) Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.
(3) Обхватът на пътя по дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия и над тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и ограничителните ивици от двете страни на тази проекция.
(4) Ограничителните ивици по ал. 2 и 3 са с широчина до 2 м всяка.
(5) Широчината на обхвата на пътя извън населените места и в чертите на населените места с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя.
(6) Широчината на обхвата на пътя в чертите на населените места с регулирани съседни терени се определя с градоустройствените и застроителните планове.
(6а) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) При изграждане на нови пътища или реконструкция на участъци от съществуващи, с изключение на автомагистралите, успоредно на платното за движение от двете страни могат да се изграждат велосипедни алеи в участъци и с габарити, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При реконструкция на съществуващите пътища велосипедните алеи се изграждат върху стабилизиран банкет. При строителство на нови пътища велосипедните алеи се включват в обхвата на пътното платно. Велосипедните алеи се отделят от платното за автомобилно движение с открит бордюр и/или предпазна ограда.
(7) Пътните съоръжения и пътните принадлежности се разполагат в обхвата на пътя, с изключение на снегозащитните съоръжения, които могат да бъдат разполагани извън него.
Чл. 6. (1) Републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.
(2) Когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица.
(3) В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителните планове.
Чл. 7. (1) Републиканските пътища извън чертите на населените места и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони.
(2) Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.
(3) По дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия, на специално уширените пътни участъци и на тунелите обслужващата зона по ал. 2 е с широчина 1000 м.
(4) Промяната на широчината на обслужващата зона се извършва плавно на дължината 1000 м преди началото и след края на участъка по ал. 3.

Глава втора

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 8. (1) Пътищата са публична и частна собственост.
(2) Републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
(3) Общинските пътища са публична общинска собственост.
(4) Частните пътища са собственост на отделни юридически или физически лица.
(5) Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.

Глава трета

ПОЛЗВАНЕ

Чл. 9. (1) Пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със Закона за движението по пътищата.
(2) Частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. В договора задължително се включват клаузи, определящи вида и размера на дължимото обезщетение и задълженията на страните по поддържането и ремонта на пътя.
(3) Собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.
(4) Изпълнителната агенция "Пътища" въвежда забрани за обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове пътни превозни средства, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението.
(5) Забрани по ал. 3 и 4 се въвеждат след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи, а за специално уширените пътни участъци - и с Министерството на отбраната.
Чл. 10. (1) За преминаване по отделни републикански пътища или техни участъци и съоръжения може да се въвеждат такси.
(2) Министерският съвет определя с тарифа размера на таксите по ал. 1.
(3) Освобождават се от такси по ал. 1 при изпълнение на служебни задължения пътните превозни средства на Въоръжените сили, Националната полиция, Противопожарната охрана, Неотложната медицинска помощ, Българския Червен кръст, Народното събрание, Националната служба за охрана и Изпълнителната агенция "Пътища" при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(4) От такси по ал. 1 се освобождават и чуждестранните пътни превозни средства, ако това е предвидено в международен договор или конвенция, по които Република България е страна.
(5) В случаите по ал. 1 собственикът на пътя задължително осигурява и сигнализира дублиращ път.
(6) В случаите по ал. 1, когато пътят е автомагистрала, собственикът на пътя задължително осигурява и сигнализира дублиращ път от първи или втори клас.
Чл. 11. (1) Концесия върху републиканските пътища, включително върху такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, се предоставя за изграждане и/или експлоатация и/или поддържане, при условията и по реда на Закона за концесиите.
(2) Концесия върху общинските пътища се предоставя при условията и по реда на Закона за общинската собственост.
Чл. 12. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. създава необходимата организация и прави предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесии върху републиканските пътища;
2. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори;
3. контролира изпълнението на условията и задълженията по концесията.
Чл. 13. Концесията се предоставя за конкретен републикански път или за отделни негови участъци срещу заплащане.
Чл. 14. (1) Концесионната територия обхваща обектите по чл. 13 и съответстващите им площи по чл. 5.
(2) В случаите, когато обект на концесия е автомагистрала, концесионната територия обхваща и площите, необходими за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси, определени с техническата документация за изграждане на автомагистралата.
Чл. 15. (1) Кандидатите за концесия заплащат такси при подаване на заявленията за участие в конкурсите или търговете.
(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя с тарифа, а редът за нейното събиране се определя с правилника за прилагането на закона.
Чл. 16. (1) Концесионерът заплаща концесионно възнаграждение.
(2) С решението за предоставяне на концесия Министерският съвет може да освободи концесионера от задължението да заплаща концесионно възнаграждение за определен срок или за целия срок на концесията в зависимост от степента на икономическата ефективност на проекта, свързана със стойността на необходимите за реализацията му инвестиции, с равнището на трафика и с размера на таксите за преминаване.
(3) С решението за предоставяне на концесията Министерският съвет може да предвиди право на концесионера на собственост върху постъпленията от таксите за преминаване и/или ползване на магистралата, право да наема подизпълнители за осъществяване на дейностите в крайпътните обслужващи комплекси, както и право да получава други облекчения по отношение на реда и начина на финансиране и управление на концесията.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него длъжностно лице води преговори със спечелилия конкурса или търга кандидат за участието на държавата във финансирането на проекта в рамките на основните параметри на концесията, установени с решението за нейното предоставяне.
Чл. 17. (1) Разходите на концесионера, свързани с изграждането, експлоатацията и поддържането на обекта на концесия, се признават за фактически разходи.
(2) Разходите по ал. 1, формирани като финансови загуби, започват да се приспадат последователно от годината, в която започва експлоатацията на обекта на концесия за срок, определен в концесионния договор.
(3) Допълнителните разходи, направени от концесионера, се признават за фактически разходи само когато това е предвидено в концесионния договор.
(4) Източник за възстановяване на направените разходи са приходите от таксите по чл. 10, както и приходите от реализацията на правото на концесионера единствено да извършва търговска дейност и услуги на територията на обекта на концесия в случаите, когато тези приходи са предоставени на концесионера с концесионния договор.
Чл. 18. (1) Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.
(2) Физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
(3) Размерът на таксите по ал. 2 се определя от:
1. Министерския съвет - за републиканските пътища;
2. общинските съвети - за общинските пътища;
3. собствениците - за частните пътища.
(4) Лицата, получили разрешение за специално ползване, отстраняват за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или възстановяват разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя.
(5) Специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Глава четвърта

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 19. (1) Пътищата се управляват, както следва:
1. републиканските пътища - от Изпълнителната агенция "Пътища" към министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. общинските пътища - от кметовете на съответните общини;
3. частните пътища - от техните собственици.
(2) Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Изпълнителната агенция "Пътища" проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.
Чл. 20. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството формира и провежда държавната политика при планирането и изграждането на пътната инфраструктура, като:
1. утвърждава концепции, средносрочни и дългосрочни програми за развитие на пътната мрежа;
2. поддържа и развива международните инициативи за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки;
3. осигурява изпълнението на международни двустранни и многостранни договори и споразумения в областта на пътищата;
4. внася в Министерския съвет проекти на законови и подзаконови нормативни актове, свързани с пътищата;
5. издава наредби за проектиране, изпълнение, поддържане, контрол и приемане на строителни работи в областта на пътното дело, в които се определят минимални изисквания за техническите им параметри, нивото на качеството на изпълнение, както и отговорността при неспазването им;
6. контролира дейностите по изпълнение на държавната политика в областта на пътищата;
7. прави предложения до Министерския съвет за промени в списъка на републиканските пътища.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министър-председателя назначава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" и внася в Министерския съвет проект на устройствен правилник, с който се определят дейността, структурата, организацията на работата и съставът на изпълнителната агенция.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията, осъществявайки транспортната политика, поддържа и развива международни инициативи за трансевропейските транспортни коридори.
Чл. 21. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Пътища" провежда държавната политика в областта на пътното дело.
(2) Изпълнителната агенция "Пътища" е юридическо лице със седалище София.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Пътища":
1. осъществява общото ръководство на пътното дело в страната;
2. проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение;
3. разработва програми за развитие и усъвършенстване на републиканските пътища;
4. подготвя предложения до министъра на регионалното развитие и благоустройството за промени в списъка на републиканските пътища;
5. взаимодейства с органите на Гражданската защита и Българската армия за осигуряване на движението по пътищата при стихийни бедствия, крупни промишлени аварии и положение на война;
6. провежда процедури при възлагане на обществени поръчки за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища;
7. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) съгласува инвестиционни проекти, които налагат изместване на пътя или с експлоатацията изискват допълнителни мерки за безопасността на движението по републикански пътища;
8. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) съгласува проекти и устройствени планове за изграждане на местни пътища;
9. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища;
10. събира пътни такси и такси за специално ползване на републиканските пътища и осъществява контрол върху транспортните документи на чуждестранните превозвачи съобразно международните договори в тази област в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове;
11. упражнява контрол над превозните средства по отношение на габарити, общо тегло и осово натоварване с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, като събира такси при превишаване на допустимите стойности;
12. издава документи в рамките на своята компетентност;
13. представлява държавната пътна администрация в международните пътни организации и участва в разработването и изпълнението на международни договори, които се отнасят до ползване на пътища.
(4) Помощен орган на Изпълнителната агенция "Пътища" е Експертният технико-икономически съвет, който разглежда, приема и предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" разработки и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.
(5) Експертният технико-икономически съвет по условията на ал. 4 изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на пътищата в случаите, определени със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Съгласуването по ал. 3, т. 7 и 8 се извършва в 14-дневен срок от постъпването на проекта или плана в Изпълнителната агенция "Пътища". При непредставяне на писмено становище се смята, че проектът или планът се съгласува без забележки.
Чл. 22. (1) Изпълнителната агенция "Пътища" осъществява своята дейност чрез специализирани звена - областните пътни управления, Централната лаборатория по пътища и мостове и управление "Пътни такси и разрешителни".
(2) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват изпълнителната агенция във връзка с дейността, която осъществяват.
(3) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват изпълнителната агенция по съдебни дела, възникнали по правоотношения, свързани с тази дейност.
Чл. 23. Правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет.
Чл. 24. (1) Имоти и вещи - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Помещения и земи в границите на опорните пунктове могат да се предоставят за ползване по специален режим от служители на пътните управления при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия по чл. 6 се забранява извършването на всякакво строителство, подобрения или разширения на съществуващите обекти, освен тези, които са предназначени за обслужване на пътуващите, при условие, че е гарантирана безопасността на движението и са разрешени по реда на чл. 26.
(2) В обхвата на пътя се забранява:
1. извършването на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци;
2. поставянето и складирането на материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска дейност в съседни имоти;
3. движението на верижни трактори и машини или коли с назъбени колела и железни грайфери, гуми с шипове по пътища с асфалтови покрития, освен в случаите на снегопочистване;
4. превозването на мокри товари, които наводняват пътното платно;
5. влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на пътното платно, пътните съоръжения и пътните принадлежности с кал и други отпадъчни материали;
6. влаченето на дървета, слама и други подобни по пътното платно.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) (1) В обхвата на пътя без разрешение се забраняват:
1. засаждането или изсичането и изкореняването на дървета и храсти;
2. движението на тежки и извънгабаритни превозни средства;
3. прекъсването, отклоняването или спирането на движението;
4. косенето на трева, пашата на добитък и брането на плодове;
5. изграждането на рекламни съоръжения и поставянето на пътни знаци или рекламни материали;
6. поставянето на възпоменателни плочи и знаци;
7. временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя.
(2) В обхвата на пътя и в обслужващите зони без разрешение се забранява:
1. изграждането на сгради и съоръжения, както и реконструкцията и промяната на тяхното предназначение;
2. прокарването на нови и реконструкцията на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура;
3. добиването на кариерни и други строителни материали;
4. направата на пътни връзки към съседни имоти и земеделски земи.
(3) Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" или от упълномощено от него лице за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища:
1. в 7-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 7;
2. в 14-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, т. 1, 5 и 6 и за разрешенията по ал. 2.
(4) Собственикът на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се по обхвата на пътя и обслужващите зони при внезапно произлезли повреди, може да започне веднага възстановителните работи, като уведоми за това най-близкото поделение на Изпълнителната агенция "Пътища" за републиканските пътища и съответната техническа служба на общината за общинските пътища при условия, че е гарантирана безопасността на движението.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Пътища" извършва съгласуване с органите на пътната полиция при Министерството на вътрешните работи на разрешенията за:
1. превозите на тежки и извънгабаритни товари;
2. изграждането на пътни връзки и рекламни съоръжения;
3. временното ползване на части от пътното платно.
(6) Когато съответният орган на пътната полиция не представи писмено становище в 10-дневен срок от уведомяването му за запознаване с проекта и с придружаващата го документация за случаите по ал. 5, т. 2, се смята, че проектът се съгласува без забележки.
(7) Разрешенията се издават при следните условия:
1. да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство;
2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища;
3. при временното ползване на части от пътно платно:
а) този закон и Законът за движението по пътищата да не забраняват дейността, свързана с временното ползване на части от пътното платно;
б) за временното пресичане на пътя да има одобрен проект за пресичането.
(8) Срокът на валидност на разрешенията е, както следва:
1. при превоз на тежки и извънгабаритни товари - 30 дни;
2. при извършване на строителство - една година;
3. при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата - по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя.
(9) Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях.
(10) Обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Закона за административното производство.
(11) Министерският съвет определя с тарифа размера на таксите за издаване на разрешенията по ал. 1 и 2.
Чл. 27. (1) Изпълнителната агенция "Пътища" проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства чрез разполагане на определени места на устройства за отчитане на тези характеристики.
(2) Изпълнителната агенция "Пътища" контролира спазването на маршрутите, обявени от чуждестранните моторни превозни средства при влизане в страната.
(3) Определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол по спазване на правилата за движение на пътищата са задължени да оказват съдействие на органите на Изпълнителната агенция "Пътища" при извършване на проверки по ал. 1 и 2.
Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.).

Глава пета

ИЗГРАЖДАНЕ, РЕМОНТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЪТИЩАТА

Чл. 29. Изпълнителната агенция "Пътища" и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.
Чл. 30. (1) Изпълнителната агенция "Пътища" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
(2) Изпълнителната агенция "Пътища" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в чертите на населените места при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
(3) Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в чертите на населените места се организират от съответната община.
Чл. 31. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Чл. 32. Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.
Чл. 33. Изместването на отделни пътища или техни участъци във връзка с изграждането или реконструкцията на нови или съществуващи обекти е за сметка на инвеститора, който го е предизвикал.
Чл. 34. Изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътните възли и кръстовища се извършват:
1. на новите пътни възли и кръстовища - със средства на собствениците на новите пътища;
2. на съществуващите пътни възли и кръстовища - съвместно от собствениците на пътищата по основното и второстепенното направление, като размерът на средствата за всеки от тях се определя по ред, установен в правилника за прилагането на закона;
3. на пътните връзки към крайпътните обекти за обслужване на пътници и превозни средства - от собствениците на тези обекти.
Чл. 35. Изграждането и поддържането на железопътните прелези по пътищата се извършва по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава шеста

ОТЧУЖДАВАНЕ И ВРЕМЕННО ПОЛЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ПЪТИЩА

Чл. 37. (1) Недвижимите имоти - собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждане и реконструкция на републиканските пътища, се отчуждават при условията и по реда на Закона за държавната собственост, а за общинските пътища - при условията и по реда на Закона за общинската собственост.
(2) Предназначението на земеделските земи, необходими за изграждане и реконструкция на пътища, се променя по реда на Закона за опазване на земеделските земи, а за горите и земите от горския фонд - по реда на Закона за горите.
(3) Имоти в границите на населените места се отчуждават при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 38. (1) Земи извън границите на населени места - собственост на физически или юридически лица, могат да се използват временно за нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републиканските и общинските пътища, при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите.
(2) Временното ползване на земи по ал. 1, които са земеделски, се урежда при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане.
(3) Временното ползване на площи от горския фонд по ал. 1 се урежда при условията и по реда на Закона за горите.
(4) За временното ползване на земи по ал. 1 собственикът сключва договор със:
1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" - за републиканските пътища;
2. кмета на съответната община - за общинските пътища.
(5) В договора по ал. 4 се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда.
(6) Временното ползване на земи по ал. 1 се допуска за срок до 5 години, след което земите, възстановени съобразно тяхното предназначение, се връщат на собственика.
Чл. 39. (1) При стихийни бедствия и аварии, при които се прекъсва движението по пътя и за неговото възстановяване се налага да се построи обходен път, земите за временно ползване могат да се завземат преди започване на процедурата по чл. 38.
(2) Временното завземане на земи в случаите по ал. 1 се извършва въз основа на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" - за републиканските пътища, и на кмета на общината - за общинските пътища, като на собствениците се дължи обезщетение.
Чл. 40. (1) Паричните обезщетения за отчуждени или временно използвани земи се изплащат от съответния инвеститор - при изграждане на нов път, или от собственика на пътя - при реконструкция или ремонт на съществуващ път.
(2) Обезщетенията за отчуждените за нуждите на републиканските пътища недвижими имоти в границите на населени места по чл. 37, ал. 1 се изплащат съвместно от Изпълнителната агенция "Пътища" и общините в частта, отнасяща се до платното за движение. Обезщетенията за частта извън платното за движение се изплащат от съответната община.
(3) Не се дължат обезщетения за отчуждаване или за временно ползване на земи - собственост на държавата, за нуждите на републиканските пътища, с изключение на гори и земи от Държавния горски фонд, а на земи - общинска собственост, за нуждите на общински пътища.
Чл. 41. Собствениците или наемателите на имоти, намиращи се по-ниско от земното платно, са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения.
Чл. 42. В земи, съседни на пътни участъци с интензивни снегонавявания, могат да се разполагат временно снегозащитни огради и съоръжения по реда на чл. 38.





Глава седма

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 43. (1) Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции.
(2) Бюджетните средства за финансиране на дейностите по ал. 1 се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 44. Изпълнителната агенция "Пътища" е бюджетна организация и е администратор на следните приходи:
1. такси върху течните горива по чл. 46;
2. такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1;
3. глоби и имуществени санкции по чл. 58;
4. лихви;
5. дарения, помощи и други привлечени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица.
Чл. 45. (1) Таксите по чл. 46 се начисляват и се внасят от вносителите при режим внос на автомобилни бензини и дизелово гориво.
(2) В случаите извън ал. 1 при въвеждане на течни горива на територията на страната таксите по предходната алинея се обезпечават от вносителите с депозит в пари или с банкова гаранция в пълен размер по реда на Закона за митниците.
(3) При транзит таксите се обезпечават в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.
Чл. 46. Производителите и вносителите начисляват такси върху:
1. автомобилните безоловни бензини - в размер 180 лв. на тон;
2. дизеловото гориво - в размер 180 лв. на тон;
3. автомобилните оловни бензини, както следва:
а) бензин А-91 - в размер 180 лв. на тон;
б) бензин А-98 - в размер 180 лв. на тон.
Чл. 47. (1) Производителите на автомобилни бензини и дизелово гориво начисляват таксите по този закон за реализираните от тях количества в страната.
(2) Вносителите на течни горива по чл. 45 внасят по сметките на Изпълнителна агенция "Пътища" или обезпечават таксите по този закон преди митническото им оформяне.
(3) Митническите органи упражняват контрола по ал. 2.
(4) Производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите по сметките на Изпълнителна агенция "Пътища".
(5) Купувачите на течни горива по ал. 1 внасят преди доставките дължимите такси по сметките на Изпълнителна агенция "Пътища".
(6) Данъчните служби (бюра) извършват проверки за правилното начисляване и внасяне на таксите по ал. 4 и 5 на базата на аналитичната отчетност, която се води от производителите на течни горива.
(7) Производителите на течни горива и Главно управление на митниците предоставят на Изпълнителна агенция "Пътища" ежемесечна информация за количествата, реализирани в страната и постъпили при режим внос на автомобилни бензини и дизелово гориво, както и за начислените за тях такси по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 48. (1) Набраните средства от такси по чл. 44, т. 1 се разходват, както следва:
1. тридесет на сто - в планинските райони целево за финансиране на строителството, ремонта и поддържането на пътната мрежа;
2. двадесет и пет на сто - целево за финансиране на строителството, ремонта и зимното поддържане на третокласната и местната общинска

Източник: Държавен вестник